Всички стремежи и действия, като мироглед и начин на живот, изповядващи такива хора, могат да бъдат само съпътстващи фактори към истинската цел, но не и средства за постигането й. Това променя цялата картина на идейната последователност и действия на човека, независимо от това колко са активни и предприемчиви стъпките му. Такъв човек лесно показва истинската си същност, която все пак не прикрива умело, а това се отразява негативно на обкръжението му. Това е естествен и логичен резултат, тъй като деятелността на такъв човек не е била мотивирана от други желания, освен от негови, облагодетелстващи го личностно. По отношение за нашето движение и за по-голяма яснота това може да се изрази от човек задоволяващ капризите си и стремящ се към общо признание, който ще загърби идейните интереси заради собствени цели. Най-неприятното нещо е, че такъв човек лесно може да заблуди моментно невнимаващи активисти, които после съжаляват доста за това. Когато такъв човек усети себе си равен в кръга на общуване, той започва да се опитва да се налага и изпъква над останалите. Връхната точка е когато започне сам да се обожествява. Следва пълно замъгляване на разума и пълна деградация, способността му за мислене е съсредоточена само в самохвалство и себелюбие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар